Home Раздяла / Развод Как да преживея раздялата?
Как да преживея раздялата?
Написано от jenite.net   

Как да преживея раздялата?На всеки му се е случвало (да се разделя) и не е лесно, но такъв е живота. Докато преживявах една от разделите в моя живот, открих тези въпроси и отговори. Не знам кой е автора, но всичко казано е толкова близко до всеки от нас. Искам да го споделя!

Гениален пълководец е онзи, който може с мирни средства да избегне войната.

 

Най-напред трябва да уточня, че няма такова понятие като "лош човек". Има само лоши съчетания от хора. За съжаление понякога и ние ставаме част от такива съчетания. И понякога го осъзнаваме твърде късно.

 

Какво е раздялата?
Раздялата представлява загуба. Загубата на близък човек, любима вещ или жадувана перспектива. Когато загубя нещо, което съм превърнал в част от себе си, болката е изключително остра и осезаемо физическа. Сякаш с остър нож са отрязали ръката ми. Трудно е да се разделя дори с непотребни вещи, които са ми скъпи, само защото съм свикнал с присъствието им. Хиляди пъти по-трудно е да откъсна от себе си обичан човек, с когото са свързани най-красивите ми и щастливи преживявания.

 

Всеки ден преживявам раздяла. Някои раздели са ежедневни и незабележими. Когато изхвърлям празната кутия от цигари, аз се разделям с нея завинаги. Тя вече е празна, няма никаква стойност и веднага след това си купувам нова, пълна и изобщо забравям за старата. Тя няма никакво значение за мен. След десет секунди вече не помня нищо за нея. Когато изхвърлям изхабени дрехи, вече изпитвам различими чувства. Пред очите ми минават спомени как съм ги купил, къде съм ги носил, кога съм ги обличал. Изпитвам лека тъга, но съм напълно спокоен, защото дрехите се сменят сравнително често, а и имам десетки различни. Когато се разделям с приятел, който заминава на дълъг път, вече емоциите са значително по-силни от разума и болката е реална. Макар да знам, че след месеци или години пак ще го видя, той е станал малка част от мен и знам, че тази част ще потъне в забвение за известно време. А във времето, в което се разделям с любимия човек, не мога нито да мисля, нито да знам какво ще правя сега. Тогава силната физическа и емоционална разруха взима връх над всичко и ме оставя парализиран за дълго време. Раздялата е страдание. Страданието е познание. С всяка раздяла ставам все по-зрял. От тук насетне ще говоря само за раздялата с любимия човек.

 

На кого се случва?
Случва се на всекиго. Имам приятели, които завършиха по 5 или 6 дълготрайни връзки с раздяла. Аз самият съм се разделял 2 пъти. Сред най-близките ми стотина души все още има 3 двойки, които са заедно от над 10 години. Младите хора се разделят много по-често и по-болезнено от зрелите.

Колко често се случва?
Всеки човек има индивидуални качества. При мен раздялата се случи на 2 пъти през 4-5 години. На теб може да случи по-скоро или пък никога. Това до голяма степен зависи от теб и човека до теб, а понякога обстоятелствата са решаващи. Така или иначе знаците, които предсказват една раздяла трудно се разпознават, ако не си подготвен.

Защо се случи на мен?
В това няма логика. Днес се случва с мен, утре ще се случи с най-добрия ми приятел, точно този, от когото най-малко съм очаквал. Това, че преживявам раздяла, не ме прави по-несъвършен и по-различен от другите. Напротив: доказва, че съм най-нормален човек.

Можеше ли да не се случи?
Да. Ако умея да виждам признаците, ще разбера, че раздялата наближава. Страстта, която влагам във връзката си, не може да се поддържа без да се полагат усилия. Понякога това изморява. Понякога ежедневната инерция взима връх над страстта и това става незабелязано. Когато се боря за една връзка, напрягам всичките си сили. Не е възможно непрекъснато да го правя. Започвам да отслабвам силите си и да си давам почивки, в любовта се появяват празнини и те постепенно стават все по-големи. Огънят може и да се поддържа умерен, защото големият пожар изхабява запасите от страст много по-бързо. Но, без да наливам масло, огън не става. Ако допусна близкият човек да се превърне в част от мебелировката, връзката е обречена.

Фатално ли е?
Не. Фатална е само смъртта. Това, което не ме убива, ме прави по-силен. Колкото и дълбока и красива да е била една връзка, раздялата вече се е случила. От тук насетне пред мен стоят само 2 задачи: да се възстановя и да запазя всичко ценно, което ми е дала току-що отишлата си любов.

Ще оцелея ли?
Да. Най-напред ще открия каква неподозирана сила имам в себе си. Разбира се, че ще е трудно. Много по-трудно, отколкото очаквам. Ще има дори моменти, в които ще се питам дали си струва. Да, струва си. Раздялата е болезнено изживяване, но макар и бавно, болката отшумява и на нейно място, също така бавно, се настанява щастието. Точно както след всяка зима идва пролет и след всеки залез има изгрев.

Защо ме боли?
Любимият човек е най-близкото същество. С него съм споделял най-съкровените си желания и очаквания. В него съм намирал най-голяма опора и съм изпитвал най-силната вяра. Изведнъж всичко това рухва. Неочаквано и обикновено не по най-красивия начин. Може и да се чувствам излъган, измамен, опетнен, омърсен. В това няма нищо нередно. Единственият начин да преодолея болката, е да й се отдам. Страданието не е срамно нещо. Човек, който страда, е достоен за уважение.

Другият ми липсва!
До съвсем скоро огромната част от живота ми е била изпълнена със смисъл, който сега липсва. Изведнъж съм се озовал насаме със себе си и с огромна дупка време. Съвсем естествено е желанието ми да се върна към предишното състояние. Това трае дълго. Колкото по-бързо осъзная, че връзката е приключила, толкова по-лесно ще преодолея липсата.

Колко ще продължи?
Колкото по-дълбока и щастлива е била една връзка, толкова по-дълго трае болката от раздялата. Няма да задържам страданието в себе си. Няма да се крия от самия себе си. Ще страдам на воля, защото докато не изтече и последната сълза, причинена от раздялата, болката ще продължи да ме разяжда. Няма срокове, но страданието рядко продължава и половината от продължителността на самата връзка.

Как да се държа пред приятелите?
Ще се държа откровено. Не, за да парадирам с болката си. Не, за да търся съжалението и състраданието на околните. Няма нищо нередно в страданието. То ме изгражда наново и ме прави по-зрял. И ще помня: раздялата не означава, че съм недостоен за любов. Ще търся опора в старите приятели и никога в родителите си. Не се иска от мен да съм силен точно сега. Напротив, ще бъда слаб и няма да се правя на велик, защото лъжа само себе си.

Мога ли да превъзмогна липсата?
Да. След раздялата ми се струва, че такава непоносима болка и липса никога няма да изчезне. В началото ще ми е трудно и ще ми изглежда невъзможно. Но в живота има много други неща освен изчезналата любов. Те изглеждат дребни и незначителни, но това са моите сламки сега, ще се хвана се за тях и няма да се удавя.

Редно ли е да страдам?
Раздялата сама по себе си е страдание и болка. Това, което не е редно, е да се прикривам и да си придавам излишна сила.

Срамно ли е да страдам?
Както не е срамно да бъда щастлив, така не е и срамно да бъда нещастен. Не е срамно да съм изоставен, не е срамно да съм отхвърлен. Срамно е само да се правя, че няма нищо и да тая болката в себе си, усмихвайки се нелепо, за да не притеснявам околните.

Какво да правя, за да не страдам?
Единственият начин да спра да страдам е да изстрадам болката докрай.

Времето лекува ли?
Времето е най-верният ми съюзник сега. Най-болезнено е самото осъзнаване на раздялата. Оттам насетне с всеки минал ден болката намалява и наново се отварям за щастието. Колкото и бавно да се случва това, каквито и усилия да полагам, трябва да мине време, за да заличи лошите спомени и силната болка.

Кой е виновен?
И двамата поравно. Другият си тръгна, но дори и да не съм го прогонил аз, нали го оставих да си отиде, сякаш това се случва на кино или на някой друг. Със сигурност обаче да го обвинявам е по-лесно и по-леко в началото. Дори е за препоръчване, за да мога да оцелея и да се възстановя. Когато стана отново силен, мога да му простя всичко и да бъда честен със себе си. Защо не се запитам кой беше виновен за щастливите мигове заедно? И двамата поравно. Както и при раздялата. И не си мисля, че него не го боли. Боли го със сигурност.

Какво не направих?
Каквото и да съм пропуснал да направя, за да предотвратя раздялата, вече е късно. Впоследствие ще видя всички свои пропуски, но няма да се укорявам, ще си извлека поуки и няма да съжалявам за нищо.

Какво направих?
За раздялата няма конкретна причина. Не може едно събитие, колкото и значимо да е то, да отблъсне любимия човек. Неща като лъжа, изневяра, скандал или пиянска вечер могат да бъдат само поводи натрупаната през времето енергия да се отприщи. Най-важното, независимо какво правя, любимият човек може да вижда в него предимно лошото или предимно доброто, в зависимост от това дали вече е решил да се разделим или напротив.

Мрази ли ме?
Не. Ако демонстрира омраза, зная, че това е фалшиво. Дори и да не ме е обичал дълбоко и отдадено, както в мен, така и в него в крайна сметка остават само хубавите спомени. Понякога може да ми се струва, че ме мрази, но истината е, че у него винаги ще остане частица топлина от щастието, което сме изпитвали заедно.

Защо не ми каза по-рано?
Темата за раздялата е много трудна за споделяне и винаги се избягва до последно. Почти никой не е склонен да предупреди любимия си, че нещо не е наред във връзката. Дори и тези, които се осмеляват да го сторят, не винаги избират подходящия тон. Но истина е, че когато в една връзка има диалог, много недоразумения се пресичат още в зародиш, преди да са се превърнали в крупни проблеми.

Свободата ли е по-важна?
Ако гледам на връзката като на задължение или ограничение, раздялата е предопределена. Няма по-свободен човек от влюбения. Любовта наистина освобождава, разкрепостява, дава сила и воля за всичко. Да се изтъква необходимостта от свобода като причина за раздялата, е само оправдание и прикриване на сериозните причини.

Какво да правя след раздялата?
Раздялата поражда силна загуба на доверие и надежда. Изведнъж всичко около мен губи смисъл и значение. Иска ми се да променя обстановката, да се преселя другаде или поне да се захвана с нови неща, които ще ми помогнат да преживея болката.

Как да живея без другия?
Както дойде. Не мога да се напрягам да измислям стратегии, защото съм поразен от страдание и защото каквото и да реша, ще е силно повлияно от емоциите ми, а сега не мога да си позволя да правя грешки, които още повече ще ме задълбаят. Така или иначе ще трябва да живея без другия, ще правя просто това, ще живея.

Да пътувам?
Да. Пътуването внася много нови впечатления и настроения. Пътуването не е само разсейване, а себеопознаване.

Да работя?
Макар да нямам никакво настроение да работя, ежедневните задължения ме връщат към реалността и ми дават усещането, че поне с нещо сега съм полезен. Намирането на нова работа няма да е лесно, но новите предизвикателства ще отклоняват вниманието ми и ще ми помагат да забравя болката.

Да търся ли нова връзка?
Може би трябва да се доверя на мъдростта "клин клин избива". Но в момента ми е много трудно да си събера съзнанието за нова връзка. Все едно, току-що превързал раните си от изгаряне, да търся нов огън. Но ако ми се удаде случай, не бих пропуснал новата любов , с нейна помощ по-лесно ще превъзмогна болката. Новата връзка може и да е само жертвено агне, но може и да се окаже по-силна от току-що изгубената.

Да се опитвам ли да го върна?
Не. Вече си изясних този въпрос.

Да променя ли външността си?
Точно сега ми се иска да променя всичко, което ми напомня за изгубеното щастие. Най-лесно е да променя външността си. От това няма голяма полза, но е добър знак, че се опитвам да преодолея болката. Подстригването на косата, смяната на стила на обличане, поставянето на обеци или татуировки са първите неща, които ми хрумват. Някои от тях ще направя още днес, за други ще си помисля.

Да променя ли жилището?
Да. Всичко в старото ми жилище напомня за него – стените, прозореца, гледката, звуците. При първа възможност ще се преместя другаде, за да започна на чисто. Това ще ми помогне. Ако остана на старото място, спомените и болката ще имат много повече причини да се появяват.

Да отида другаде?
Не. Това, че съм загубил един скъп човек не означава, че трябва да загубя всичките си приятели изведнъж, отивайки в друг град или държава. Не съм чак толкова силен, че да започна всичко съвсем отначало, без никакви опорни точки.

Да се самоубия?
Категорично Не. Самоубийството не е желание да залича себе си, а желание да залича света, който ми причинява болка. Но освен страданието в момента, има и толкова красиви и приятни неща, които ме очакват, че дори не си и помислям за самоубийство.

Надеждата?
Не мога заради една раздяла, била тя и раздялата на живота ми, да изгубя надежда за живота си въобще. Трябва да съхраня надеждата си, че пред мен стоят щастливи събития, нови емоции и неочаквани красиви моменти. Надявам се, че отсега насетне хубавото в моя живот предстои.

Прошката?
Смятам, че докато не оневиня другия, докато не му простя всичко, няма да мога да се отърва от болката. Ще напрегна силите си, за да простя всичко от дъното на душата си, защото само така ще мога да продължа на чисто.

Вярата?
Ще запазя вярата си. Вярата в доброто, в любовта и в щастието. Само ако силно вярвам в тях, те съществуват. Изгубя ли вярата си сега, никога няма да мога да изпитам любов и щастие отново.

Любовта?
Любовта се появява и изчезва по неведоми пътища. Пресреща ме неочаквано, изпълва живота ми със смисъл и радост, държи ме на гребена на вълната. А сетне изчезва без предупреждение, оставяйки ме унищожен и съсипан. Но само любовта може отново да ме издигне на крака и да възроди щастието у мен.

Как да се държа с другия?
Както дойде. Няма да се насилвам да го отблъсквам с всички средства, нито ще се насилвам да го привличам обратно към себе си. Ще се държа естествено – без да влагам стратегии в поведението си, без да се прикривам. И няма да го мразя, защото очевидно и за двама ни е по-добре да се разделим.

Да останем ли приятели?
Да. Ако можем да запазим известни добри отношения, в това няма нищо лошо. Все пак аз съм бил посветил сърцето, душата и живота си на този човек. Сега мога да му даря поне приятелството си. Стига така да се чувствам.

Да го допусна ли обратно?
Който ме е предал веднъж, ще го стори повторно. Да се опитвам да възвърна предишното щастие, е наивно. Колкото по-бързо се откажа от идеята за втори опит, толкова повече болка ще си спестя. Дори и да се разкъсвам от желание да се върна обратно, ще мобилизирам всичките си сили и няма да се изкушавам. Ще срежа с нож миналото и ще гледам само напред.

Всяко зло за добро?
Народната мъдрост е красиво формулирана. Единственият начин да се науча да се боря с неочакваните трудности, е те да ми случват. С всяка преживяна болка ставам все по-силен и по-зрял. Цената е висока, но ако това не се беше случило, можех да остана сляп за много важни неща в живота. Оттук насетне ще преодолея болката, ще си извадя поуки и в следващата връзка ще влагам повече усилия. За да изпитам по-дълбока любов и по-пълно щастие. И за да не допусна дребните различия да прераснат в сериозни проблеми, които да доведат до раздяла.

И отново ще обичам!

(източник: jenite.net. Публикувана с разрешение)

 

 

бутон за споделяне

 

Коментари 

 
0 #14 Сашо 2013-12-29 10:02
Тя твърдеше че ме обича и че би тр. пак с мен. Но вече има нов приятел и ми бе казала че това билпоследен шасн въпреки че не съм мн. сигурен. Нз. какво да правя не съм сигурен че искам да се върна при нея, а болката от натрапливите мисли е мн. голяма едновременно с болката че тя не е до мен а е с друг. Не мога да ям, да спя да уча. Напуснах работа преди време и влязох в университет, които не ми е по силите. Нз. какво да правя, изпаднал съм в огромна дупка. Иска ми се да сл. даже край на живота си. А не е редно да се връщам при нея сле 4ри късания.
Цитиране
 
 
0 #13 Сашо 2013-12-29 10:01
Здравейте, с приятелката ми късахме 4ри пъти. И то главно по моя вина. Вече откакто сме скъсали от 2 месеца и нещо тя смени две момчета. И и изгубих доверие. Но тя ме предизвиква дълго време дразни ме, аз реших да се събера на 2ва пъти с нея но не можах не и вярвам. А не издържам без нея. Имам психологичен проблем от малък свързан с натрапливи мисли. Но бе затихнал, а сега е отново съживен с пълна пара. Чувствам се много зле и незнам какво да правя.
Цитиране
 
 
+3 #12 ванина 2013-11-05 06:43
Вече две седмици от както той си замина и сложи карай на 10 годишна безоблачна връзка!Боли!Ник ога не съм предполагала,че така ще стане.И двамата имаме вина,може би аз повече.Моля се да имам втори шанс и ако се върне,вече знам какво съм объркала и какво ще променя...Не виждам смисъл в живота си без него.Господи,дай ми сили!
Цитиране
 
 
-1 #11 ali 2013-08-19 10:15
4etvrti den otkakto mujut mi izneveri dva dena s neq ise vurna rasmislil as sum mnogo naranena no mu prostix no mi padna kato grum ot qsno nebe no trqbva damu prostq v imeto na decata razklaiva sev 4oveka vseki gre6i v jivota nesme bezgre6ni
Цитиране
 
 
+18 #10 Георги 2012-12-20 09:11
Поздравления за хубавата статия.

Болката е огромна. Преживях я преди години и мислих, че занапред няма шанс да ми се случи отново. Но ето, че отново страдам от раздяла. Знам, че ще намеря сили да продължа, защото съм го правил преди. Не мразя, простил съм всичко и въпреки това боли. Виновни сме и двамата, виновно е обществото, в което живеем.

Смело твърдя, че допускането обратно не е грешка ако и двамата го желаят. Защото раздялата след време може да бъде изтълкувана като изпитание, което е преодоляно с любов. По-добре да дадеш шанс на човек, в който вярваш че е научил грешките си, отколкото да натискаш Restart. И това не трябва да се прави с мисълта за "последен шанс". Грешки винаги ще има. Такива сме хората - грешни. Важно е да не се повтарят грешките, които са ти простили.

Но сега не мога да се надявам на нищо. Мога и знам как да продължа напред с усмивка.

Успех на всички!
Обичайте се.
Цитиране
 
 
-5 #9 Някой 2012-09-12 05:51
здравейте! Не съм съгласен с този въпрос.
Да го допусна ли обратно?
Това, че който го е направил 1път ще го направи 2ри път е пълна глупост, за това неспециалисти като тези тук не трябва да пишат статии, защото объркват хората, които имат нужда от помощ и то професионална, от човек, който се е сблъсквал с хиляди изневери. Отидете на брачен консултант, това е най-доброто решение вместо да седите тук и да четете, глупостите, че като ви се изневери обезателно трябва да зарежете, това което сте градили.
Цитиране
 
 
+4 #8 Теди 2012-08-04 22:51
Някой успял ли е да си върне любимия след като го е напуснал? Ако е успял, как? Може да звуча глупаво и наивно но ако някой има опит в това, ще съм благодарна да сподели.БОЛКАТА Е ОГРОМНА!!!
Цитиране
 
 
+5 #7 Ivan 2012-04-08 17:38
И аз много страдах от изневярата на жена ми куп проблеми си създадох но не трябваше да я пребивам съжалявам но е много късно какво да се прави живот
Цитиране
 
 
+5 #6 Perone Perone 2011-09-14 14:37
Тук има някаква сериозна грешка. През цялото време се говори за "любимия човек". Според мен по-правилно би било да се използва "човека който те е предал". И все пак нека се има предвид, че в една връзка участват двама души. Ако тя е изстинала, дали за това не е виновен и този, който търси огън навън. А дали всъщност той не е по-виновен.
Цитиране
 
 
+19 #5 Dr. Quinn 2011-09-13 23:02
Благодаря за статията!
Трети ден ми е, откакто разбрах, т.е. получих доказателства за изневярата. Болката е ужасна, буквално те превива на две. Като гръм от ясно небе. Целият ми свят рухна, за пръв път се появиха мисли за убийство или самоубийство. Спрях да ям, почти не съм спала. Посветих живота си на този човек, преместих се в друга държава заради него! Мозъкът ми ще експлоадира!
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изневяра.com 2010-2017. Помощ при изневяра, признаци за изневяра, причини за изневярата, даване на втори шанс след изневяра, начини да преодолеем изневярата и отново да заживеем щастливо. Намери Изневяра.com във Фейсбук