Home Размисли Присъда
Присъда
Написано от izneviara.com   


ПрисъдаСнощи имахме тежък разговор с жена ми... Най-после, след повече от една година на изчакване, увъртане и лъжи, както и две години от началото на връзката й с другия, тя смутолеви нещо като: „Може би е добре да се разделим временно, за да разберем дали ще си липсваме...” Съгласих се. Не защото исках да се разделим, а защото, когато обичаш някого си длъжен да го освободиш. Така се прави:) Знаех, че връзката й с другия мъж не беше спирала нито за секунда, така че накрая се предадох. Просто се почувствах ужасно уморен от всичко това - искаше ми да става каквото и да е друго, само не и да продължавам да чакам. Исках да освободя и нея от задължението да продължава да ме лъже, за да гради имидж на „добро момиче”. Само аз знаех, че не е такава, така че с махането ми, тя отново ще бъде чиста. Признавам, че получавайки присъдата, в началото хич не ми стана по-леко. Опитах да се държа „мъжки” за пред нея, но после ревах насаме като ученичка. Плаках отчасти за нея, но много повече за дъщеричката си, която вече щях да виждам само от време навреме. Явно много съм грешил, за да бъда наказан сега така... Лесно е да се правиш на непукист, на „Е к’во толкова? Ще я виждаш често – винаги, когато искаш”, ако не трябва ТИ да си тръгнеш. Как се обяснява на малко дете, че не ти си абдикирал от връзката с майка му, без да опетниш името на майка му? Как се градят после пълноценни отношения с дъщеря, която те гледа с обвиняващия поглед – „та нали ти ни напусна тате”?

 

Най-странното е, че след като най-сетне жена ми взе решение, започнах да я уважавам повече като човек. Чували сте за онези затворници, които с години чакат присъдата си, нали? Всички те казват, че очакването ги убива. ТОЧНО така се чувствах и аз до снощи. Сега вече знам каква е присъдата ми и знам кога ще бъде изпълнена. За мен вече беше изгубило значение каква ще е присъдата, исках просто да я получа. Това е огромно облекчение, независимо от всичко. Сега уважавам жена си повече, защото най-после беше ЧЕСТНА с мен. За първи път от две години! На ВСЕКИГО може да се случи да сгреши, но не всеки постъпва честно след това.

 

Днес говорих с една приятелка и тя ми каза: „Утре е Коледа. Не си позволявай да мислиш, че това е последната ви Коледа заедно като семейство, не мисли за Нова година като за последната такава! Просто не мисли! Нищо страшно не се е случило, всичко ще се оправи! Не си загубил дъщеря си, тя винаги ще е до теб.”

В същото време аз си мислех: Как точно, с какви думи ще кажа на дъщеря ми, че я напускам?! Как ще успея да не се разплача? Защо е моя отговорността да я гледам в очите и да я лъжа? Защо майка й ще стои зад нея, държейки я в обятията си, докато аз й казвам, че искам да я изоставя?! Що за извратено общество иска това от мен?! Защо бащите никога нямат чувства? Това ли е да си мъж?

 

 

бутон за споделяне

 

Коментари 

 
+2 #9 Terziev 2015-04-02 10:48
Кураж и вяра в това че истината някога ще стане ясна. Децата не заслужават да страдат заради решенията на родителите си. Хрумнало му на някой да се изч... с друг и хоп разрушава семейството си, хрумнало му на друг да откъсне децата от другия родител и хоп обвинява го в насилие и че е лош родител! Вяра и кураж!
Цитиране
 
 
+2 #8 Соня 2012-11-03 12:24
Ти не си слаб,за да изразиш така своите чувства и да признаеш слабостта си трябва голяма сила,От доста време и аз живея така със съпруга и имам предвид като съквартиранти,С ега разбирам че това е най лошият вариант за децата,Прочетох и доста материали по случая виждам и при мен,Тази среда на напрежение се отразява най зле на децата когато нещата не вървят добре по добрият вариант е да се разделят родителите,така поне няма напрежение и с времето всички свикват с положението
Цитиране
 
 
+1 #7 Melani 2012-06-11 07:13
da vqrno e da prejivees edna iznqvqra e mnogo trudno osobeno ako ima dete zastoto posle tova dete ste te gleda s tezi golemi o4i i ste otvinqva basta si a ne maika si v1preki 4e e vinovna tq mnogo rqdko se slu4va da izneveri jena no go pravim i nie as s1m izneverqvala no prod1ljihme zastooto rasbrah 4eme obi4a kolkoto i dale4 da b1de
Цитиране
 
 
+5 #6 Елена 2011-10-27 11:00
"Когато обичаш някого си длъжен да го освободиш". А не е ли била длъжна тя да е коректна и да поставя на първо място семейството и детето си?
Според мен, сгрешил си. Трябвало е да приемеш, че няма да имаш семейство с жена си, заради връзката йq и да се концентрираш върху семейството с дъщеря си. А жената, понеже съвсем съзнателно е избрала да живее с тебе, трябва да си поддържа задълженията - да си гледа детето и семейството. И АКО й остане време, и АКО успее да бъде дискретна и корктна с вас - да ходи да се крие, за да релаксира с другия понякога.
Цитиране
 
 
+5 #5 Емилия 2011-04-20 14:30
Иска ми се да ти кажа нещо оптимистично, но не мога.Ти се плащиш от чувството породено от мъката че напускаш дъщеря си. Това ще мине, но не е най-страшното. Поддържай жива връзката с дъщеря си, особено в пубертета. Тогава майка й ще бъде по-близо до нея. Дано не настъпи отчуждение или по-лошо: манипулация с цел облаги. Нека дъщеря ти винаги да знае коя е и че е свързана с теб.
Цитиране
 
 
+2 #4 easy 2011-02-22 15:20
Цитирам слепия:
Хубави думи Петя, правилни, мъдри, но докато дойде /ако дойде/ този ден , как да се боря с мъката породена от обвиняващия детски поглед?!?

Съгласен напълно!
Цитиране
 
 
+3 #3 слепия 2011-02-22 10:22
Хубави думи Петя, правилни, мъдри, но докато дойде /ако дойде/ този ден , как да се боря с мъката породена от обвиняващия детски поглед?!?
П.С. Горната статия описва поразително точно и моята ситуация
Цитиране
 
 
+6 #2 слепия 2011-02-22 10:14
За съжаление "това е да си мъж" в днешно време, а "слабия" пол е слаб само , когато така му е изгодно!С борбата за равноправие на половете /НЯМАМ НИЩО ПРОТИВ ТОВА/ се роди парадокс- жените всъщност спечелиха възможността да избират позицията на "силния" или на "слабия" пол според ситуацията ! Ето против този ДВОЕН СТАНДАРТ съм, не против РАВНОПОСТАВЕНОС ТТА на двата пола !
Цитиране
 
 
+4 #1 Petia Furnadgieva 2010-12-24 22:47
Каквото и да кажа думите са безсилни. И те няма да помогнат. Трябва да мине време. Само вярвай, че един ден някога детето ще разбере, че не ти си я изоставил, а така е трябвало. И когато този ден дойде, ти ще си най-щастливия човек. До тогава се дръж и бъди силен. Естествено е, че бащите имат чувства, единствено не могат да гледат сами децата си, докато са малки. Това не е страшно за един мъж. Това е напълно нормално.
Детето трябва да порасне, а и ти да се изправиш.
Според моята психоложка, децата разбират и чувстват много по-добре от възрастните създалата се ситуация, а и аз мисля така. Възможно е дори детето да ти дава кураж. То ще порасне и ще има огромна нужда от подкрепата на баща си и той трябва да е образец на мъжа, който тя ще избере за бъдещ съпруг или приятел. Права е приятелката ти, не мисли за момента, а за бъдещето.
Цитиране
 

Добави коментар


Защитен код
Обнови

Изневяра.com 2010-2017. Помощ при изневяра, признаци за изневяра, причини за изневярата, даване на втори шанс след изневяра, начини да преодолеем изневярата и отново да заживеем щастливо. Намери Изневяра.com във Фейсбук