Пиша тази статия по повод на едно писмо, което получих от читателка на сайта днес. С нея си общуваме от известно време и аз получавах части от нейната „истина” за нещата. Както обикновено, не й давах конкретни съвети, защото за да дадеш адекватен съвет на някого, трябва да знаеш много за него и по възможност за партньора му. Дори и тогава даваните съвети ще бъдат „общи” и за „общия случай”. Няма как непознат човек да развърже възел, връзван в продължение на години. Тук важи правилото: „Ако сам не си помогнеш и Господ няма да може”. Специалист, консултант или приятел могат да дадат добър съвет, изхождайки от общата картина, но ВИЕ сте тези, които трябва да извървите пътя. Приветствам професионалната помощ, но и всичките пари на света няма да ви придвижат и на една педя по пътя към любимия човек, ако просто си седите на задника и не правите НИЩО, освен да се самосъжалявате, да се чувствате предадени, обидени, прецакани, необичани, немили, клети, недраги, жертва. Хайде моля ви – СТАНЕТЕ и направете НЕЩО!

Никога не цитирам писма или имена. Няма да го направя и сега. Ще си позволя само един мъничък откъс, за да разберете кое ме накара да напиша статията:

"Моят прекрасен любим съпруг се върти около мен, виновен е, обича ме! Най- после има какво да прави за мен. Страхува се да не го напусна и знае, че го заслужава, ужасява се да не научат децата и въобще някой."

Знаете ли какво бих дал моята жена да се държеше така с мен след НЕЙНАТА изневяра!?! Да се държи виновно и грижовно. Да ме забелязва. Да иска да говори с мен. ЗНАЕТЕ ЛИ?! Събудете се, хора! Дайте шанс на любовта!

Стегнете се! Станалото - станало, не можете да го върнете или оправите със задна дата, това е ясно и за децата. На ВСЕКИ може да се случи и НИКОЙ не е застрахован от изневяра. Въпросът е какво провинилият се партньор ще направи СЛЕД това. Въпросът е какво ще направиш ТИ след това. Не лягайте по гръб, потънали в тежка депресия, изпускайки така едни от най-добрите моменти да работите върху връзката. ДА, всеки изпада в депресия повече или по-малко. Аз изпадам поне веднъж на две седмици все още:) Старая се жена ми и детето да не виждат това мое състояние, защото тънката игра с чувството за вина никога няма да даде онзи резултат, който търсите, демонстрирайки депресията си, повярвайте ми:)

СЛЕД ИЗНЕВЯРАТА е моментът, в който се разбира кой е силен и кой слаб, кой добър и кой лош, кой умее да прощава и кой не. Тогава е моментът да си съберем червата от пода, да вдигнем глава и да погледнем другия в очите. Другият може би още ви обича! Имате ли идея какво е да НЕ ТЕ ОБИЧА и да те гледа като досадно насекомо, въпреки че ти е изневерил? Да бяга от отговорност, да бяга от разговор, да ти обяснява, че всеки невинен въпрос го кара да се чувства притиснат? Седнете и говорете. Говорете 1-2-3-4-5-6-7 дни, 3 месеца, не спирайте, докато не изгребете цялата помия между вас. И спрете да обвинявате само другия за всичко! Вие също имате вина! Седнете и говорете. Където любовта не си е отишла, шансът е огромен. Казвам го отново - ОГРОМЕН! Опитайте да не правите единствено грешни ходове и може би съвсем скоро ще сте отново заедно, при това в значително по-добри отношения. ДА, мисля че може да стане. Не се нахвърляйте с обвинения, припомняния, натяквания, жлъч, а му кажете КАК СЕ ЧУВСТВАТЕ вие по отношение на стореното от него. Говорете, не спирайте. Позволете си да изпаднете в лошо настроение и депресия, да бъдете хапливи, но нека това да е само временно. После бъдете разумни, готови на компромис и разбиране на чуждата гледна точка. Бъдете готови да слушате и да чувате. Естествено трябва да ИСКАТЕ да оправите нещата, иначе всичко е просто безсмислено. Ако искате да обвинявате, да насаждате вина и накрая да се разделите с другия, правейки го НЕГО виновен, това е съвсем различно нещо.

Ако разберете, че в някакъв момент не работите върху връзката и двамата, може би е по-умно да се откажете. Изборът е ваш. Успех!