Его |
Написано от izneviara.com | |||
Няма граници за силата, с която един човек може да те нарани!
Силата може да бъде опустошителна. Добрият до вчера с нас партньор може изведнъж да обърне другата страна и да започне да ни „бие” с такава жестокост и безсърдечие, че ще започнем да се питаме дали въобще някога сме познавали този човек! Може да ни нанася обиди по-бързо от ударите на Мохамед Али. И ако боксьорът непременно ще спре, когато паднем, то партньорът ни ще продължи да удря още и още и накрая ще бъде способен да се храни с трупа ни.
След всички книги, което прочетох, единственият въпрос, на който наистина не мога още да си отговоря още е: „Как предизвиках цялата тази лошотия? КАК?!”
Изтърканият отговор, който се предлага навсякъде е, че всеки си заслужава това, което получава като отношение. Доста опростено обяснение, макар като цяло да мисля, че е вярно. Ако обаче го разгледаме единствено в продължителността на една връзка, която имаме с човека, който ни наранява, вярно ли е? Бих казал, че по-скоро не е. Иначе как такива перфектни създания като нас са били излъгани:) Шегувам се, разбира се, но може би трябва да излезем от тесните граници на връзките си и да погледнем по-назад и по-нашироко, за да видим общата картина на живота си.
Ето какво ми написа вчера една жена:
Думата "изневяра" започва с думата "Вяра", а думата "вяра" започва с думата "его", както и много други емоции, свързани с човешките взаимоотношения. Там, където започва човешкото страдание, започва и смисълът на човешкия живот - себепознанието, себереализацията, събуждането от съня, който заспиваме, когато се родим и от който, рано или късно, започваме да се събуждаме. А вярата, че някой друг може да ни направи нещастен или щастлив е от егото. Така че изневярата е наистина много полезен остен по пътя към пробуждането и преодоляването на тъмнината, в която ни държи егото. Колкото повече страдание, толкова повече възможност за прекрачване в света на светлината, докато се научим да пребиваваме в състояние на излъчваща се и неразграничаваща любов, а не в материално проявен обмен на любов. Благословен е този, който се събуди и прочисти от огъня на страданието и пропилян живот и този, в който страданието само засилва още повече егото и затъването в мрака на реактивността.
Аз не се срамувам, че съм бил съборен. Не се срамувайте и вие. Ние се учим постоянно и само отказът да се развиваме и проумяваме света ни правят слаби. Това, че сме тук заедно, означава че искаме да намалим егото си. Ако намалим егото си, ще намалее болката ни.
Нека си пожелаем успех в работата върху нашето его. Как да различаваме егото от истинската ни същност?
|
Коментари