Казват, че на най-важните житейски кръстопътища нямало никакви пътни знаци. Замислям се често над тези думи, защото наистина все така се случва, че докато си убеден, че държиш живота си в свои ръце, в един момент излиза нещо, което тотално ти обърква плановете и съдбата те поставя именно на такъв кръстопът. Житейски. Човешки. Объркващ, а понякога дори съдбовен. Може да се случи с всеки. И там, наистина колкото и да се оглеждаш, хм... не виждаш никакъв знак. Само мъгла, неяснота, страх от бъдещето. Е да, сигурно има и по-смели хора, които, без да се замислят поемат по някой от пътищата, стоящи пред тях и продължават без колебание. Аз самата не съм от тях.

А колко по-лесно щеше да ни бъде, ако в действителност имаше пътни знаци! Но дали тогава всъщност нямаше просто да вървим, без да мислим и усещаме, без да се доверяваме на интуцията си, без да сме самите ние? Нямаше ли просто да съществуваме и да следваме поставените от някой друг житейски табели, да вървим по утъпкани пътеки, усещайки се сигурни и в безопасност, но без да се чувстваме истински щастливи? Щяхме ли да имаме възможността после да изпитаме онова първично удовлетворение и щастие от постигнатия резултат? Щяхме ли да бъдем по-силни, по-уверени и стремящи се? Та нали всяка трудност и всеки кръстопът в живота, ни прави именно такива, прави ни хора?

Наскоро така се случи, че една моя приятелка трябваше да вземе много трудно решение за себе си и за това как да продължи живота си занапред. Беше застанала на кръстопът, чудейки се по кой път да тръгне. Все още стои там объркана и оглеждаща се за правилния път. Разбира се, отвсякъде валят съвети и напътствия кой от тях е най-добър. Аз самата не можах да й дам съвет (не, аз всъщност можех, но единствено и само от моя гледна точка и въпрос на мое усещане, което няма да е честно спрямо нея). Защото тя, а и всеки от нас носи в себе си най-добрия съветник – сърцето си.

Решението, което трябва да вземеш в подобен момент може да бъде единствено и само твое, защото тук става въпрос за твоя живот и за твоето щастие. И ако наистина не виждаш никакъв изход и светлина, по който и път да тръгнеш, ще е най-правилният, защото ти сам си го избрал. С помощта на сърцето си, на безпогрешната ти интуиция, на онези малки знаци, които не са указателни и упътстващи, но ги има. Само трябва да ги забележиш. Да се огледаш. Да се вслушаш в себе си. Дори и в момента всичко да ти се струва затихнало и обърнато срещу теб. Просто трябва да вярваш повече в себе си и в твоя път.

...Казват, че в живота ни нямало пътни знаци. Може би щеше да ни е по-лесно, ако имаше. Но дали пък тогава той щеше да е толкова прекрасен, интересен, вълнуващ и истински?

(източник: jenite.net. Публикувана с разрешение)